Дългогодишни учители смятат, че бумащината в училището е взела връх. Според тях въведеният преди година закон за училищното и предучилищно образование и наредбите към него, са превърнали учителите и директорите в администратори, а същинската им работа все повече остава на заден план. В списъка с проблеми се подреждат още учебниците, владеенето на български език, оценяването, тромавата система за извеждане на децата извън училище, броят ученици в клас, недостигът на квалифицирани учители и липса на възможности за кариерно развитие.
Тоест въпросът касаещ административната заетост на учителите, както и непрекъснатото изискване учителите да се занимават с несвойствени за професията задачи  е особено важен.
Ето какво мисли един преподавател по литература в професионална гимназия в гр. София: „Само до преди две-три години аз се чувствах удовлетворен, когато направех добър урок или среща с литературния клуб. Сега изпитвам удовлетворение, когато успея да си напиша документацията и да си предам  всички отчети, писма срещу подпис, сведения и информации до институциите и т. н. Като добавим към това и новата нормативна база - само стандартите са около 2000 страници, наистина трябва да призная,  че преподаването и индивидуалната работа с учениците  вече не са приоритет за никого. Освен това броят на служителите, които администрират образованието, нараства непрекъснато, а това по-скоро забавя и усложнява работата, отколкото я подпомага...
С две думи, проблемите нарастват...

Аз съм майка на две момчета, ученици в началния курс, съответно в четвърти и  първи клас. Вече четвърта година разнасям с големия ми син до училището и обратно една тежка ученическа чанта. Тя е тежка и за мен, а какво остава за едно дете.  Често чувам оплаквания, че го боли гърба. Тази година историята се повтаря и за малкия ми син. Много пъти съм искала да отида в Министерството и да тръсна чантата на нечие бюро, но като знам как всеки служител там си пази топлото местенце и няма да си мръдне и малкия пръст, за да не си наруши спокойствието или да не засегне нечии интереси. Макар, че и там има родители, които имат същия проблем.

 Публикувана на: 08.12.2017 в сайта на www.Teachers.bg

„Апосиопеза“ ми звучи като животозастрашаваща диагноза. Моя позната пък се чуди дали „синекдоха“ не е порода куче, „плеоназъм“, вика, ясно, че е паразит. Тя е инженер. Ние от хуманитарните специалности поназнайваме какво е синекдоха, само че го бъркаме с метафора.  Говорим си ги тези неща, защото прочетохме какво е написала в интернет една от най-известните ни преводачки, човек, пред когото българският език е разкрил всичките си тайни.


Публикувана на: 30.10.2017

Проектобюджетът дойде заедно с дългоочакваната реформа на модела на финансиране на предучилищното и училищното образование.
Изменението на формулата за формиране на делегираните бюджети на училищата отговаря на представените преди няколко седмици предложения.
Новата информация, с която разполагаме, са конкретните размери на новите разходни стандарти за паралелка и училище, включени в проект за решение на Министерски съвет за тяхното определяне, които позволяват да се направи конкретна оценка на новия модел и въздействието му върху различните типове училища.

     Дългогодишният преподавател Александър Кертин в интервю за BTV

     13.09.2017 г. Коментар
     Битки между директор и учители, учители и учители, спорове и тежки обвинения за съдържанието на учебниците и като фон, вайкания за напредващата средна възраст на        преподавателите и обещания от управляващите за по-високи заплати са основните теми, които се коментират в областта на образованието.
Темите тип „цветни и/или черно-бели учебници”, сраженията между различните лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на ресорния министър, че светлото бъдеще е буквално зад ъгъла имат едно общо – те не засягат пряко големия проблем на българското образование. То е с все по-нисък престиж вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не съответстват на нивото на Европейския съюз.
Това става ясно от думите на Александър Кертин – учител с почти 40-годишен стаж, автор на учебници по история, изследовател с две книги, посветени на българския политически манталитет и не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „Най-добрият учител, когото познавам”.