Дългогодишни учители смятат, че бумащината в училището е взела връх. Според тях въведеният преди година закон за училищното и предучилищно образование и наредбите към него, са превърнали учителите и директорите в администратори, а същинската им работа все повече остава на заден план. В списъка с проблеми се подреждат още учебниците, владеенето на български език, оценяването, тромавата система за извеждане на децата извън училище, броят ученици в клас, недостигът на квалифицирани учители и липса на възможности за кариерно развитие.
Тоест въпросът касаещ административната заетост на учителите, както и непрекъснатото изискване учителите да се занимават с несвойствени за професията задачи  е особено важен.
Ето какво мисли един преподавател по литература в професионална гимназия в гр. София: „Само до преди две-три години аз се чувствах удовлетворен, когато направех добър урок или среща с литературния клуб. Сега изпитвам удовлетворение, когато успея да си напиша документацията и да си предам  всички отчети, писма срещу подпис, сведения и информации до институциите и т. н. Като добавим към това и новата нормативна база - само стандартите са около 2000 страници, наистина трябва да призная,  че преподаването и индивидуалната работа с учениците  вече не са приоритет за никого. Освен това броят на служителите, които администрират образованието, нараства непрекъснато, а това по-скоро забавя и усложнява работата, отколкото я подпомага...
С две думи, проблемите нарастват...