Аз съм майка на две момчета, ученици в началния курс, съответно в четвърти и  първи клас. Вече четвърта година разнасям с големия ми син до училището и обратно една тежка ученическа чанта. Тя е тежка и за мен, а какво остава за едно дете.  Често чувам оплаквания, че го боли гърба. Тази година историята се повтаря и за малкия ми син. Много пъти съм искала да отида в Министерството и да тръсна чантата на нечие бюро, но като знам как всеки служител там си пази топлото местенце и няма да си мръдне и малкия пръст, за да не си наруши спокойствието или да не засегне нечии интереси. Макар, че и там има родители, които имат същия проблем.

Често помагам на синовете си, когато си пишат домашните работи.  Ето какво установявам. Едно домашно по математика включва една страница от учебника, една страница от учебната тетрадка и една или две страници от учебното помагало. Задачите са напълно единтични, но решаването на толкова много задачи отнема много време и натоварва излишно децата. Аналогична е ситуацията и по български език. Ето един пример за домашно по български език и математика за 1 –ви клас на малкия ми син.

Български език                                                                      Математика

Буквар – стр. 26                                                                     Учебник – стр.26      

Учебна тетрадка – стр. 14, 15                                              Учебна тетрадка – стр. 23

Учебно помагало Ежко – стр. 12, 13                                   Учебно помагало – стр.32, 33

Червено помагало – стр. 14, 15

Жълто помагало – стр. 14, 15

Общо 9 страници и три учебни помагала                       Общо 4 страници и едно помагало

 

Като резултат децата се преуморяват с големи домашни работи, а знанията им не са повече. Това ги отблъсква от учебния процес и резултатите на нашата образователна система, както всички знаем не са никак добри. Това показват и международните тестове PISA за грамотност.

Първоначално смятах, че учебните помагала са задължителни, защото  учителките на моите синове в началото на учебната година ни казваха, че те трябва да се закупят допълнително, обикновено за сумата от 60-70 лв. без коментар по въпроса. Така тези средства, които отделяме не съответстват на политиката на държавата за безплатни учебници в началния курс. Тази година се свързах с Министерството на образованието, от където ме информираха, че учебните помагала не са задължителни и се предлагат от учителите по тяхна преценка. След като разговарях с класната на големия ми син, разбрах че учителите избират помагалата и  ги  поръчват в съответното издателство.

Сега картината и схемата ми е напълно ясна! Издателите на учебници естествено имат интерес да продават колкото се може повече учебници и учебни помагала. Учителите получават съответните комисионни за продадените учебни помагала. Така издателите са доволни, учителите получават еднократно някаква сума, а нашите деца носят тежките чанти, болят ги гърбовете, пишат  безкрайни домашни работи и в крайна сметка голям процент от учениците ни са неграмотни. Нямам нищо против да има учебни помагала, но нека те да са препоръчителни, а не задължителни! Учебните помагала са причина за тежките чанти!!! Учебникът и учебната тетрадка са напълно достатъчни за един нормален и успешен учебен процес. Всеки родител може да си закупи колкото иска учебни помагала, за да се упражнява детето му.  Не укорявам учителите затова, че искат и те да спечелят някой лев, като знаем какви са им заплатите.  И за да оправдаят закупуването на учебните помагала, домашните работи стават обемисти и уморителни за децата. Убедена съм, че българските учители са способни да изучат нашите деца да пишат и четат и без учебни помагала и ще сложат точка на тази порочна практика, защото по-важно е тяхното здраве и тяхното нормално и модерно образование без излишно натоварване!

 

Виолета Захариева

25.01.2018 г.