• Начало
  • Новини
  • Дългогодишният преподавател Александър Кертин в интервю за BTV

     Дългогодишният преподавател Александър Кертин в интервю за BTV

     13.09.2017 г. Коментар
     Битки между директор и учители, учители и учители, спорове и тежки обвинения за съдържанието на учебниците и като фон, вайкания за напредващата средна възраст на        преподавателите и обещания от управляващите за по-високи заплати са основните теми, които се коментират в областта на образованието.
Темите тип „цветни и/или черно-бели учебници”, сраженията между различните лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на ресорния министър, че светлото бъдеще е буквално зад ъгъла имат едно общо – те не засягат пряко големия проблем на българското образование. То е с все по-нисък престиж вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не съответстват на нивото на Европейския съюз.
Това става ясно от думите на Александър Кертин – учител с почти 40-годишен стаж, автор на учебници по история, изследовател с две книги, посветени на българския политически манталитет и не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „Най-добрият учител, когото познавам”.

     Едноличната власт на директорите. Всеки директор е Тодор Живков в своето училище.

     „Вместо акцентът да бъде върху това, че училището са учителите, училището става директорът и директорът става Тодор Живков в своето училище. Всеки директор е Тодор Живков в своето училище. Той има финансово-административна власт, педагогическа власт, която по същество е идеологическа власт. Той обосновава всичко не с конкретни педагогически постулати, а с главната функция на училището”, посочва Кертин.
Според него причината за това е, че от една има стремеж за изграждане на обща европейска идентичност, а от друга, голяма част от обществото разсъждава в категории, формирани от образователната система, останала непроменена от апогея на национализма насам. И в двата случая директорът е фигура с основно значение.
Кертин споделя, че високопоставен служител от инспектората в прав текст му е признавал: „Ние знаем, че много директори си правят каквото искат”. За това спомагат и делегираните бюджети, заради които се е случвало, например, административен ръководител да казва на учителите в своето училище „Аз губя 2000 лева”, когато стане дума за изключване на проблемен ученик. Така и порочната комбинация от изпълнение и контрол при харченето на пари, заради която ЕК спря програма „Интелигентен растеж”, си остава в сила на равнище „училище”. Това гони учителите.
     Проблемът не е свързан само с бюджетните пари. Страдат и учителите, които биват мачкани и много от по-качествените напускат. Това няма начин да не повлияе и на резултатите на учениците.
     „Директорите на основа на вратички назначават млади преподаватели първо за една година, после за още една година на изпитателен срок, след 2 години не назначават този, а друг. Има постоянно текучество на млади преподаватели в няколко училища точно защото директорите решават по свои субективни съображения да назначават за по една година, за по една година… докато в същото време са много загрижени, че след 5 години няма да има учители”, разказва Кертин.
По думите му случаи като този със СМГ придобиват гласност, защото в елитните училища преподавателите имат по-голямо самочувствие: „В основното училище в „Люлин” учителите са притиснати от двете страни – от една страна са по-малко поддаващи се на управление и правила ученици и зад гърба им – техните родители, от другата страна е директорът, авторитарен директор, който е концентрирал цялата власт.
Механизми за контрол според Кертин няма – в педагогическия съвет има „вътрешни и външни боляри” т.е. има учители, които винаги ще са с ръководството; инспекторатът няма възможност да следи в детайли ставащото във всички училища, а даже законово да се регламентира мандатност на директорите, не е сигурно, че това ще доведе до резултат (в сърцето на София има училище, в което директорът от 15 години е и.д., дошъл на поста без конкурс).
     Учителските психопрегледи – „Сталинизъм” и погрешен подход

     Преподавателите "изгарят" за 20 години в професията, но никой не работи за превенция. Според учителя така се стига до ситуация, в която колегите му или напускат, или се примиряват. Той признава, че днес не би влязъл в професията.
Законовото изискване всички преподаватели да се явяват на ежегоден преглед при психиатър не спомага по никакъв начин за здравето на практикуващите професията и може да се превърне в параван за административен произвол срещу тях. Това коментираха в студиото на „Тази сутрин” психиатърът д-р Цветислава Гълъбова, Юлиян Петров от КТ „Подкрепа” и Ема Черногорска от Инициативния комитет за качествена и иновативна образователна система.
Д-р Гълъбова посочи, че вече е направила няколко прегледа „не по желание, а със съгласието на учителите – те нямат желание”. По думите й „нелепа” е не толкова наредбата, която поставя това изискване, колкото чл. 215 от просветния закон, в който е написано, че педагогически специалист с определени заболявания не може да заема длъжност: „Това е една огромна крачка назад, това е използване на психиатрията за някакви други цели”.
     Какво е решението?

     За Александър Кертин най-доброто решение е разделянето на директорската длъжност на две – мениджърска и педагогическа: „Педагогическият директор да се избира от учителите, да има мандат и да се назначава от инспекторатите. Директорът мениджър може да оперира ефикасно с парите, но двамата взаимно да се контролират”.
Според преподавателя наличието на отделен педагогически директор ще намали текучеството и така няма да се получават ситуации, в които един клас преминава през гимназията с четирима учители по един и същи предмет: „Няма да разполага безконтролно с пари, ще му трябват учители, които си вършат работата, а не учители, на които да определя какво ще работят”.
     Преди 15 септември: Стотици са свободните места за учители

     Всички обяви са публикувани на сайтовете на регионалните управления

     В момента буквално не минава седмица без талантливи ученици да донесат медали за България от международни състезания. В същото време обаче международни изследвания показват, че средното ниво на грамотност и полезни знания в нашите училища е катастрофално ниско.
В областите, които са независими от локален контекст като природо-математическите науки, индивидуалният талант и способности изтласкват ученика на високо място, защото той се състезава в една област, в която всички са равни. Когато започнем да се занимаваме с обществено-научната област, тук става много по-сложни, защото изключително значение имат културата, сред която живееш, дори и колективния манталитет, отношението към знанието”, обяснява Кертин.
     Изследване: Около 40% от българските ученици са функционално неграмотни

     България е на 45 място от 72 страни, участвали в международното изследване PISA 2015; безапелационен лидер в класацията е Сингапур
Според него у нас има „абсолютно пренебрежение към знанието, което не носи още утре пряк дивидент, някаква печалба, не те води на някъде”. Така и даже деца в трети и четвърти клас заявяват за дадени предмети, че „това не ми трябва” – нещо, което той смята за абсурд. Няма как те да бъдат спечелени отново със смазани и демотивирани учители и учебници, които още не са влезли в XXI век.
„Това, че ще увеличат с 15% заплатите, че ще обещаят още повече увеличение на заплатите, няма никакво значение. Новият учител ще дойде при тези 15%, той няма база да сравнява, но попадне ли в училището, там, където няма мотивация и всеки ден ще си къса нервите, той ще намери друга заплата такава. Трябва да се започне с промяна в организацията на училището (…) трябва да има някаква критична маса от хора, които да са мотивирани да възпроизвеждат културно-национална идентичност”, убеден е Кертин.