• Начало
  • Реформите да започнат с промяна във финансирането

Реформите да започнат с промяна във финансирането

Една от радикалните реформи в средното образование трябва да бъде преди всичко промяната на метода на финансиране. В законопроекта за предучилищното и училищно образование се предлагат някои козметични промени, които всъщност не водят до съществена разлика в работата на училищата.

Системата на финансиране чрез делегираните бюджети или парите следват ученика е дълбоко погрешна и води до порочни практики. Процесът на образование е интелектуален процес и не може финансирането да зависи главно от количествената оценка  /брой на изучаващите се  ученици/. Основна трябва да бъде качествената оценка на този процес. В крайна сметка  резултатите на нашата образователна система не са добри. 

Какви са порочните практики на системата на делегираните бюджети?

  1. Много от училищата са принудени да правят компромиси с ниския успех, лошата дисциплина, арогантното поведение в час и фалшивите болнични само и само, за да  задържат на всяка цена своите ученици. Някои от недисциплинираните ученици, знаейки своето финансово значение за бюджета на училището, злоупотребяват с лошото си и арогантно поведение в час. Това води след себе си определен тип на поведение с усещане за безнаказаност. Възниква един основен проблем – учениците могат да си позволяват по-свободно поведение не като „свобода”, а като „свободия”. Отношенията  учител - ученик са изкривени. Много от учителите правят компромиси със собственото си достойнство и себеуважение. Дори и при най-добро желание те не могат да наказват ученика с преместване в друго училище, защото училището ще загуби пари, а  това не е добре за бюджета. Поради същата причина, въпреки лошия успех на някои ученици, всички те преминават без проблем от клас в клас, без да са усвоили основни знания. За какво  образование става въпрос?
  2. Училищата в малките селища са обречени на ниски бюджети, тъй като демографският срив намалява броя на децата и все повече училища в страната се затварят. Учителите в тези училища остават с ниски заплати и естествено не може да се очаква   висока  мотивация  за  работа. Знаем за училища със записани  мъртви души, т.е. ученици, които никога  не са посещавали часове. Директорите на тези училища са си позволили тези незаконни действия пак заради ниския бюджет.  В някои училища в провинцията с преобладаващ брой ромски ученици, за да закърпи бюджета на училището, директорът е принуден да си затваря очите пред постоянните отсъствия на учениците. Родителите на тези деца са доволни, че си получават социалните помощи, но в крайна сметка децата остават неграмотни.
  3. Идеята учителите в училища с повече ученици да получават по-високи заплати реално на много места не се случва. Единственото ограничение, което имат директорите е минималната заплата да не бъде по-ниска от 760 лв. през уч. 2017/2018 г. Заплащането на допълнителния труд на учителите под формата на лекторски часове е много по-ниско, отколкото на основните часове от техния годишен норматив. Минималната заплата се увеличава, но стойността на един лекторски час вече повече от 4 години остава непроменена и е в рамките между 5 лв. и 6 лв. Така учителите, които искат  да увеличат своята заплата работят допълнително, но за този труд получават ниско заплащане.
  4. Много от директорите не се стремят да привличат млади учители. За да дойде един млад специалист в училище, трябва да му се предложи по-висока заплата от минималната. Директорите предпочитат да правят икономии, като предлагат възможно най-много лекторски часове на работещите в училището учители. Като се има предвид, че средната възраст на учителите в средното образование е над 50 години, работят и много учители пенсионери е ясно каква мотивация и какъв стремеж за развитие може да се очаква. Не се инвестира в млади учители,  а се гледа само финансовата изгода. 
  5. Делегираните бюджети са широко отворена врата за злоупотреби. В много училища директорите управляват еднолично бюджета на училището и липсва прозрачност за това как се използват финансовите средства. Давайки пълната финасова и административна власт на едно лице -Директора на училище, от което зависи работата на всички учители и администрация, поставя под пълна зависимост целия персонал в съответното учебно заведение. Тази зависимост прави невъзможно упражняването на някакъв контрол върху разходването на финансовите средства вътре в самата институция. Единствено Министерството на образованието има правото да извършва одит на учебните заведения. Колко такива одита то е в състояние да направи в рамките на една година? Това води до заключението, че наливането на средства в образованието, без да се променят правилата на финансиране, няма да доведе до съществени подобрения на системата.

 

Автор на материала – Людмила Иванова